byZaro

Портрет на Ирини от друг почитател - Вихрен Георгиев Моята приятелка Ирини отдавна ме забавлява безкрайно със статусите си във facebook. Снощи, като бях уморен и в лошо настроение, пак тя ме развесели и реших да събера някои от култовите и статуси (нейни и писани на стената и от други хора), за да се слави името и... Ирини за живота животът ми е пълен с неописуеми трагедии, които никога не са се състояли. чела съм някъде, че хората, които спят по гръб са лидерите в живота, изкусните актьори и ексхибиционистите, а спящите по корем били тихите интелектуалци, плахите хора със силна интуиция. сега се замислих, че винаги заспивам по гръб, а се събуждам по корем. тоест, лягам си като артистичен, нахален ексхибиционист, а се събуждам като смотана провинциалистка. баси. само да напомня, че нито оная свинарка жана д'арк, нито оня подпийнал дърдорко напольон са от париж. но едва ли някой ги е сочил с пръст и им е викал 'ей, провецялис', когато са минавали през тр

Снимка: http://alba-books.com Тези дни ми се случи нещо хубаво. Получих съобщение от Жустин във facebook за новата и инициатива засъбиране на средства за закупуване на книги за Детски отдел на Столичнабиблиотека . Жустин, освен че е много активна, винаги успява да напипа важните и интересни неща в страни от общия и нормален поток на живота ни. Удоволствие е да гледаш. Удоволствие е да помагаш. Аз специално докато четях апела и, не се натъжих, че времето е такова и онакова, че държавата не помага, а трябва ние и т.н. Стана ми хубаво, че мога да помогна. Спомних си и за детството и за моите ходения по библиотеки. Спомних си и за книга, която ми е любима и досега. Така че ще изровя стария си екземпляр на „Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер. Предпочитам я на хартия, а не на kindle . Моята има много хубави оригинални илюстрации, които са си част от преживяването. :) Няма да я даря. Тя си е моя. Ще си я препрочета. А на библиотеката ще даря пари, както каза

Някога беше лесно – отиваш при човека, прегръщаш, целуваш, поднасяш му поздравления и/или подарък... Сега обаче имаме дилема. Многото възможности са майката и бащата на голямото чудене. Къде и в какъв ред да честитим рожден ден (или друг празник някому). Twitter, facebook, SMS, телефон, на живо...? :) На живо е най-добре и най-човешко. Но пък facebook е като книга за гости и посвещения. Не може да не го уважиш човека и там. SMS е задължително средство за комуникация, особено ако си под 30. Ако си техничски напреднал, може и WhatsApp или Viber . За twitter обществото нищо не се е случило, ако не е отбелязано там. На такива като мен им е прорастнал телефон на ухото, така че и това е основно средство. И така – кое след кое? За мен лично е голямо чудене как е редно. Мислехме с Христо Стоянов , но даже и с него нищо не решихме. Днес попитах и Ивелина Атанасова – тъкмо е рожденник, а и digital marketing … Мислех си, че най-накрая ще науча. И научих. „Както г

Така изглежда електронната цигара. Началото:  Днес писах във Facebook, че съм си купил електронна цигара. Доста коментари , повечето изпълнени с хумор и доверие към мен, че ще ми е от полза. :) И с право, доколкото се познавам :) Все пак реших да проведа и споделя експеримент с ползването на това чудо на техниката и ползата от него. :) За мен полза е и ако пуша по-малко. В електронната цигара също (може да) има никотин, но липсват катрани, както и останалите няколко хиляди боклука в цигарения дим. Цигарата и USB зареждачката. Джаджата: Има вид и размери на цигара, малко по тежка е. Зарежда се през USB :) Има избор между 4 концентрации на никотин (High, Medium, Low и без никотин) и три вкуса (стандартен, кафе и мента). Безвредно е за околните (поне така казват всички). Разрешено е навсякъде. Ситуацията с мен:  Пуша много и отдавна. Започнах през 1988 година във Варна. От чиста скука. Та досега. Обикновено пуша над две кутии на ден. На купони - повече. Доколкото си спом

Изображение: http://www.wpclipart.com Ценова ефективност на подбора, извършван в компанията и как да я измерим и повишим Преди да заговорим за ценовата ефективност на подбора на персонал, е добре да видим как се формира цената му. Отделите УЧР (ако и да имат съществено вляние върху всички аспекти на работата) по принцип са кост центрове на компанията, т.е. те не участват пряко в съдаването на добавена стойност, т.е. „изкарването” на парите. Опитите през годините да се правят финансови анализи за дейностите в областта на УРЧР са с епизодични успехи / примерно определяне и анализ на ROI / и зависят от „зрелостта” на компанията и съответния СЕО. С настоящето ще се опитам да поставя базисна рамка за изчисления и основа за разисквания, мнения и обсъждания на практики до момента. Голяма част от направените разчети са по-скоро с информативен характер. Някои от посочените финансови параметри са на база статистика към момента (примерно средна цена за публикуване на обява).

Английска щастлива кокошка (от http://www.heidishappyhens.co.uk/) В Европа има дни на (почти) всичко – ден на гората, на езиците, на логопедията, на 112 (предполагам телефона), на потребителя, на парковете, на шоколада… И колкото повече ги чета, се сещам за една важна липса. Ден на щастливата кокошка! Според мен трябва непременно да се обединим около каузата за създаване на такъв ден – все пак щастливата кокошка е символ. Символ към връщането към майката  природа и естествените неща (тук и зелените ще ни подкрепят), символ на верността ни към идеите на ЕС (и евроактивистите са наши). И накрая, това ще бъде една чисто българска кауза. Значи си струва да се защити, както защитаваме националния отбор, когато бие. Така де – да видят ТЕ, че сме малка, но горда страна и не изоставяме своето. Всъщност сигурен съм, че ако ей сега създам една група във Фейсбук, бързо ще събера хиляди поддръжници. Каузата има заряд. Ще се борим и ще спечелим. Ще се ядосваме на тези, които постват снимк

Снимката е от сайта на My organic market био магазини Обръщали ли сте внимание колко много смилянски боб се продава по пазари, сергии, магазини и колко често присъства в менютата на традиционните ресторанти? Излиза, че Смилян е голямо село, с огромни обработваеми площи, които като минимум заемат целите Родопи. Всъщност Смилян е неголямо село в Смолянско, обвито в митове и легенди :) Даже Wikipedia е доста противоречива по този въпрос. Според нея, публикувано на една страница, селото се намира на надморска височина „около 800 метра” и същевременно на 1111 метра. Населението е 2500 жители и почти същевременно (година по-късно) 1691 жителя. От само себе си се налагат някои изводи: • Селото е силно терасирано и даже изградено на етажи. Така може да се произвежда повече боб – на всеки етаж – насаждения. :) • През 2009 или е настъпил масов мор от глад, понеже е бил изнесен всичкият боб или е въведена нова технология по отглеждането, която изисква по-малко хора, а останалите са

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

Един летен залез* за тези, които обичат такива неща. Може да си пуснете към него Anouar Brahem и да си постоплите допълнително душата. Поне на мен ми действа така. Приятно гледане. :) ---------------------------------- * Залезът е сниман от старата крепост на Ретимно, Крит на 10.09.2011 г.

Нова година мирише вече на кордит! Това е! Не че е новина, но си струва да се отбележи. Или поне беше едно от нещата, които си мислех малко след дванадесетия час. Ако погледнем назад, някога Новата година миришеше на (почти) единствените за годината банани и цитрусови плодове, на непривичното шампанско и на бенгалски огън. По-късно се добавиха капамите, озвучавани с гърмежите на пиратки. Сега кварталните пиромани се професионализираха, тази година вече имаше пълна 20 минутна програма. Нямаше капама, но кордитът беше навсякъде. Победи даже миризмата на цигарен дим. Остана назад времето, когато се дивяхме на фойерверките по света в празничните емисии. Сега е достатъчно да погледнеш през прозореца. :) А как е по площадите – не знам. Така и никога не събрах сили да отида...